Писмо до съпругът ми: Свикнала съм с теб по всички най-добри начини
Склонна съм да се концентрирам върху дребните неща. Като когато ме целунеш по челото. Или когато ми налееш чаша кафе. Или когато слушаш една от моите истории. През нашите съвсем две десетилетия дружно повярвах в нещо. Склонна съм да се концентрирам върху дребните неща, тъй като ти правиш огромните неща да наподобяват толкоз лесни.
Свикнала съм с теб по всички най-хубави начини…
Затова мога да не помни, че се прибираш едновременно всеки работен ден. А това в действителност е в действителност огромна работа. Ти си толкоз благонадежден, че през множеството време даже не обръщам внимание на тази надеждност.
Мога да не помни, че когато кажеш нещо, това е истина. Ти си мъж, който държи на думата си.
Мога да не помни какъв брой гальовен си с мен. От време на време те виждам в твоята работна буря, когато би трябвало да си непоколебим, безапелационен и праволинеен. Тогава си припомням по какъв начин се грижиш толкоз благо за мен и какъв брой си гальовен.
Мога да не помни за това какъв брой страховит татко си. Начинът, по който деликатно обясняваш. Начинът, по който ме подкрепяш. Начинът, по който свободно казваш „ Обичам те “. Начинът, по който децата ни заемат толкоз огромна част от твоето сърце.
Мога да не помни какъв брой си цялостен с живот.
Винаги подготвен за дълга разходка. Готов за диво пътешестване. Готов за уикенда на къмпинг под звездите. Твоите туристически обувки са до вратата и са подготвени.
Мога да не помни за силата ти. Много си безмълвен за това, не се хвалиш. Не обикаляш, крещиш и не се биеш в гърдите.. Но тази мощ? Там е, безмълвно чака.
Мога да не помни за нашето другарство. През множеството време всичко сред нас се случва толкова елементарно. Ти си най-забавният човек в света, с който мога да споделям закачки. Очаквам те с неспокойствие, обичам нашите диалози. Тъй като това ми оказва помощ да пораствам, мога също да разгадавам на теб да ме предизвикаш тъкмо по метода, по който би трябвало да бъда провокирана. Ти си моят необикновен, същински другар.
Ако би трябвало да те спра тъкмо в този момент и да изброя какъв брой си прелестен, какъв брой благословена от Бог се усещам като твоя жена, ще започнеш да се смееш по твоя, малко срамежлив метод. Ще изглеждаш като мравка под лупа. Тази неочаквана светлина върху смирената ти душа би те предиздвикала да се почувстваш изцяло неловко и съм сигурна, че незабавно щеше да започнеш собствен личен лист за това по какъв начин се чувстваш блажен с мен. Би благодарил на Бог за тази благословия. И аз бих се съгласила, на 1000 % ще съм съгласна, че и двамата сме толкоз благословени. Дадена ни е такава благосклонност, такава берекет. Всичко ни е обещано.
И тогава ти ще кажеш нещо очарователно изобретателно и аз ще се дръзвам, до момента в който доливаш кафето ми. А аз ще бъда толкоз признателна за …малките огромни неща.
